Сезон 2008 - закриването

Ето че май дойде време да закрием сезон 2008... Ще попитате вероятно за кой сезон става въпрос :) За този на къмпингуването, разбира се! За свободното и диво къмпингуване, на чувал, палатка или и двете заедно. Защото няма друго такова усещане за свобода и щастие, когато разпънеш спалния чувал и погледнеш нагоре към звездите - хотел с милион звезди :) Вярно че, чат-пат е малко неудобно, студено, камарите не прощават често, не това е нищо в сравнение с усещането и удоволетворението, което ми носи спането на открито.



Сезона започна рано тази година, в края на Февруари. Всъшност открихме сезона в последния ден на месеца и то не каде, ами на Альошата в Пловдив на път към Широка лъка, където изкарахме още 2 нощи на палатки, като дори ни валя сняг първата нощ в Родопите. Тук и пламна искрата, прерастнала в огън, който грее сърцето ми всеки ден и нощ. Незабравимо, емблематично, белязало началото на една дълга и невероятна пролет/лято/есен.



Последваха безбройните уикенди на Белица, насядали около огнището, в очакване на лятото и Мястото.



И то не закъсня - дойде заветният Юни, последни дни в София, няма вече работа, няма и квартира, сметки и задръствания, има свобода!



И последва лудо лято - хиляди километри на стоп, десетки нощи в палатката или извън нея, огньове, китари, пясък, трева, море, планина, пътища, магистрали, коли, камиони, познати, непознати, стари и нови приятели, хора всякакви.

Няма по хубаво легло от пясъците на Иракли, в кочината на плажа, до огъня или на твърдо в гората.





Спахме каде ли не тва лято - като почнеш от Иракли и на север и юг.
В горичката около Балчик,

в нишите на Камен бряг/Тюленово,

в боровата гора над къмпинг Космос, гранична зона, на 500м. от ромънската граница (разказаха ни играта комарите тогава...),

в черните пясъци на Бургаския плаж (няма толкова гадно място) след концерта на Asian dub Foundation,
в горичката около Варвара, където се вихреше Техно каранвала,

Естествено всички пътища водят към Смолян, който отразихме и тая година, покрай станалия вече традиционен Етно Джаз Фест.

Последва един невероятен ден точно след Смолян, в който хванахме стопа още от центъра на Смолян, минахме през Кърджали, прекарахме няколко часа с мистерията на Перперикон (специални благодарности на хората от Пътинжинегстрой - Кърджали, който на два пъти ни взимаха на стопа), посетихме Каменните гъби и в посердата на нищото хванахме стопа за Пловдив, където отново посетихме нашия любим Альоша :)



От невероятно мощното изпращане на Белица:



Чудесно лято, което тук при мен още продължава. Преди няколко дни вече официално закрихме сезона. Може би нощта на 22 Ноември ще е последна за тази година на открито. Мястото - безлюдния плаж между Costa De Caparica и Fonte de Telho. Магическо място, на брега на Атлантика. Плаж широк на места над 100м., с прилив повече от 10м., сгушени в дюните над плажа, само със спалните чували. Забравеното усещане за свобода, приятните ласки на огъня и не толкова приятните на атлантическия вятъра.




И нали края на годината е обикновенно за равносметки, моята е - 60+ дни на чувал и/или палатка, от края на февруари до края на ноември, неразделно с НЕЯ. Любимата моя Саша :)

Backflip

След почти 3 месеца в Португалия, имам чувството че климата на тази страна ми се отразявя доста добре. Слънцето, океана и свободата, с която разполагам ме карат да поставям тялото и мозака ми на различни изпитания. След заветните 100 лициви опори, дойде ред и на задното сауто (backflip). Оказа се всъщност по-лесно отколкото си го представях. Скачаш нагоре, свиваш коленете и хоп ето че си на земята отново (на крака или глава, няма значение). Важното е да нямаш страх, повечко желание и подходяща настилка, в случай че се приземиш не както трябва. И тъй като вероятно повечето от вас са далеч от плаж, можете само да ми завиждате :)

Ето го и видеото :)

Tears in heaven

Стана така, че когато чуя тая песен, няма как да не се сетя за най-добрия китарист, който познавам - Юнгата!
Наздраве, големи братко :)