СЕВТОПОЛИС

Днес докато преглеждах новините в Днес.бг, попаднах на статия, която ме заинтригува особено и задържа вниманието ми за няколко часа.

Става дума за проекта по възтановяването на древния тракийски град Севтополис, който в момента се намира под нивото на яз. Копринка.

Севтополис е най-известният обект под вода в българската археология - единственият цялостно проучен до момента тракийски град на българска територия. Той е не само уникален археологически и исторически обект, но и цяла съкровищница с данни за живота и бита на траките. Градът е разкрит и проучен между 1948 и 1954 г. при изграждането на язовир “Копринка” до Казанлък. Тогава той е напълно заснет и проучен, преди да остане на дъното на язовира.

Проектът за реставрация и консервация представлява уникално архитектурно решение, което ако се реализира, ще бъде уникално в национален и световен мащаб. Идеята е, градът да бъде заобиколен от огромен ринг с диаметър 420м, който да дава възможност за достъп до Севтополис.

Изграждането на това съоражение би струвало около 85млн. евро, по предварителни прогнози.

СЕВТОПОЛИС

След дългогодишна работа в района, екипът от археолози се натъква на изумително откритие- останките на стар тракийски град. Така Севтополис става първият и единствен тракийски селищен център от градски тип у нас. Мястото, където е открит, бива разкопано напълно, заедно с три надгробни могили от неговия некропол. Установява се и името на града - Севтополис, име, което не се среща до сега.



Севтополис, създаден от тракийския владетел Севт III в сърцето на Казанлъшкия район, се развивал бързо като първостепенен политически, икономически и културен център, столица на Севтовата държава. Той е основан през 323 г. пр. н. е. и загива през 270 г. пр. н. е. Севтополис имал и много паметници на монументалната архитектура и изкуство - дворец-храм с богата вътрешна декорация, храм на Дионис и храм на Великите тракийски богове.

Севтополис



В периода между 1 юни - 1 септември 2008 г. ще се проведе националната подписка в подкрепа на реализирането на проекта "Севтополис". Можете да се обърнете към всеки клуб "Съхрани българското" в страната и чужбина, като те са инструктирани за това да Ви предоставят информация и насоки как можете най-добре да помогнете за реализирането на проекта "Севтополис".
За повече информация посетете официалния сайт на проекта www.sevtopolis.info и се присъединете към онлайн петицията на www.bgpetition.com/sevtopolis


П.П.
Забелявах, че онлайн петицията води към Page not found, за това добавям .pdf петициите:

Бланка за неорганизирани групи

Бланка за физически лица (граждани)


Бланка за групи граждани


П.П.2: Линка за онайн петицията вече е оправен, така че можете да подкрепите идеята!

ImageKind

Днес се регистрирах в ImageKind и качих първите снимки в профила ми.
Не очаквам естествено, да започна да продавам купища снимки през сайта, но ей така за ташак, може и да изкарам десетина $ :)

Първите 24 снимки, които качих там, са любимите ми панорами от Фликр, надявам се да съберат фенове :)

The Big Bear

Моят първи опит за снимка на нощното небе. Не знам какво съм се мотал до сега, а не съм снимал звездите. Луната, естествено е друг въпрос, нея съм я снимал стотици пъти, но не е звездите.
Признавам си, че си поиграх доста с Фотошопа (нелегален), за да постигна резултата, който търсех. Направена е в София, Борисовата градина, миналият петък. За първи път виждах така добре звездите в София.

Панагюрище

След дъждовната събота, неделята ни изненада с приятно време още от ранната утрин.
Въздухът беше свеж, птичките пееха с пълен глас, а нейде из селото се чуваше кучешки лай и песента на медните звънчета на кравите.

Денят не предлагаше друго, освен чиста проба положителни емоции и слънчеви бани.

И тъй след като пътуването до Копринка, така и не се усъществи, решихме да си направим една разходка по Панагюрище - центърът на Априлската епопея от 1876.

Слънцето вече беше високо, когато излезнахме на пътя - около 12ч. И тъй като не се задаваха никакви коли по пътя, решихме да повървим към изхода на селото и ако мине кола да я стопираме.

Тъкмо се наслаждавах на гледката и колата се появи. Бях сигурен, че ще спре, за това направих бърза снимка и се метнахме на задната седалка.



В компанията на приятна двойка, които бяха тръгнали на риба, пътувахме до Оборище, където заредихме по бира и продължихме за Панагюрище.

С още два бързи стопа бяхме в центъра на града, като първото нещо което направихме беше да презаредим бирите :)

Както във всеки един град, така и тук най-култовото място е паметника. А панагюрци си имат хубав паметник - разположен на един от хълмовете около града, площадката на паметника предлага чудесна панорамна гледка към града.



След 120мм. замисляне, последва кратка почивка и разходка из старата част - минахме покрай къщата, където през 1876 е обявено Априлското възтрание,



църквата Свети Георги Победоносец,



къщата на райна Княгиня. Минахме по тесните калдаръмени улички, характерни за повечето Възрожденски градчета и с ускорено темпо се насочихме към преди това набелязаната пицария, където утолихме вълчия глад, споходил ни :)

Вело(д)еволюция

Чесно казано вчерашното велошествие някак си ме разочарова. Не знам защо, но наистина очаквах, да се съберат повечко хора, но уви. Явно това е критичната маса на София... почти същите хора, които ги виждам по протестите, било то за Рила, Странджа, Иракли, велоалеи или за каквото и да било.

Шествието тръгна от езерото Ариана, по цар Освободител, като причини сериозно задръстване на Цариградско.



След това нагоре към Университета и към паметника Левски, където завихме по Московска. Чудно защо поехме натам, по тази така или иначе спокойна улица, на която в след работно време, кой би ни обърнал внимание?! Кмета и администрацията му със сигурност си бяха тръгнали отдавна, предполагам смутихме само охраната, по време на няколко минутното усвиркване на кметството. За радост имаше и подобни гледки -



направо да съжали Бат Бойко, че не беше там :)

Като цяло всичко премина доста мирно и тихо, като рядко се чуваше някой освен Теодор да скандира. Хората си караха/бутаха колелата на групички, някои си пиеха бирата, въобще беше налегнала някаква апатия...

Шествието продължи надолу по Раковска, в посока площад Славейков, като движението беше спряно само в едната посока.



От там до Попа, към НДК - по класическия маршрут, след това Витошка и свърши в градинката пред театъра Иван Вазов, където вече с пресъхнало гърло отворих първата за деня бира :)



Толкова за тазгодишното велошествие, ще видим догодина дали ще сме повече или по-малко...

П.П. Току ще се сетих, че днес се навършват 2 години от както ми откраднаха колелото... беше в деня точно след ВЕЛОШЕСТВИЕТО 2006, което в интерес на истината беше доста по-добро от вчерашното. Дано отдавна да си е потрошил крайниците, този който го открадна!