Сезон 2008 - закриването

Ето че май дойде време да закрием сезон 2008... Ще попитате вероятно за кой сезон става въпрос :) За този на къмпингуването, разбира се! За свободното и диво къмпингуване, на чувал, палатка или и двете заедно. Защото няма друго такова усещане за свобода и щастие, когато разпънеш спалния чувал и погледнеш нагоре към звездите - хотел с милион звезди :) Вярно че, чат-пат е малко неудобно, студено, камарите не прощават често, не това е нищо в сравнение с усещането и удоволетворението, което ми носи спането на открито.



Сезона започна рано тази година, в края на Февруари. Всъшност открихме сезона в последния ден на месеца и то не каде, ами на Альошата в Пловдив на път към Широка лъка, където изкарахме още 2 нощи на палатки, като дори ни валя сняг първата нощ в Родопите. Тук и пламна искрата, прерастнала в огън, който грее сърцето ми всеки ден и нощ. Незабравимо, емблематично, белязало началото на една дълга и невероятна пролет/лято/есен.



Последваха безбройните уикенди на Белица, насядали около огнището, в очакване на лятото и Мястото.



И то не закъсня - дойде заветният Юни, последни дни в София, няма вече работа, няма и квартира, сметки и задръствания, има свобода!



И последва лудо лято - хиляди километри на стоп, десетки нощи в палатката или извън нея, огньове, китари, пясък, трева, море, планина, пътища, магистрали, коли, камиони, познати, непознати, стари и нови приятели, хора всякакви.

Няма по хубаво легло от пясъците на Иракли, в кочината на плажа, до огъня или на твърдо в гората.





Спахме каде ли не тва лято - като почнеш от Иракли и на север и юг.
В горичката около Балчик,

в нишите на Камен бряг/Тюленово,

в боровата гора над къмпинг Космос, гранична зона, на 500м. от ромънската граница (разказаха ни играта комарите тогава...),

в черните пясъци на Бургаския плаж (няма толкова гадно място) след концерта на Asian dub Foundation,
в горичката около Варвара, където се вихреше Техно каранвала,

Естествено всички пътища водят към Смолян, който отразихме и тая година, покрай станалия вече традиционен Етно Джаз Фест.

Последва един невероятен ден точно след Смолян, в който хванахме стопа още от центъра на Смолян, минахме през Кърджали, прекарахме няколко часа с мистерията на Перперикон (специални благодарности на хората от Пътинжинегстрой - Кърджали, който на два пъти ни взимаха на стопа), посетихме Каменните гъби и в посердата на нищото хванахме стопа за Пловдив, където отново посетихме нашия любим Альоша :)



От невероятно мощното изпращане на Белица:



Чудесно лято, което тук при мен още продължава. Преди няколко дни вече официално закрихме сезона. Може би нощта на 22 Ноември ще е последна за тази година на открито. Мястото - безлюдния плаж между Costa De Caparica и Fonte de Telho. Магическо място, на брега на Атлантика. Плаж широк на места над 100м., с прилив повече от 10м., сгушени в дюните над плажа, само със спалните чували. Забравеното усещане за свобода, приятните ласки на огъня и не толкова приятните на атлантическия вятъра.




И нали края на годината е обикновенно за равносметки, моята е - 60+ дни на чувал и/или палатка, от края на февруари до края на ноември, неразделно с НЕЯ. Любимата моя Саша :)

Backflip

След почти 3 месеца в Португалия, имам чувството че климата на тази страна ми се отразявя доста добре. Слънцето, океана и свободата, с която разполагам ме карат да поставям тялото и мозака ми на различни изпитания. След заветните 100 лициви опори, дойде ред и на задното сауто (backflip). Оказа се всъщност по-лесно отколкото си го представях. Скачаш нагоре, свиваш коленете и хоп ето че си на земята отново (на крака или глава, няма значение). Важното е да нямаш страх, повечко желание и подходяща настилка, в случай че се приземиш не както трябва. И тъй като вероятно повечето от вас са далеч от плаж, можете само да ми завиждате :)

Ето го и видеото :)

Tears in heaven

Стана така, че когато чуя тая песен, няма как да не се сетя за най-добрия китарист, който познавам - Юнгата!
Наздраве, големи братко :)

Вашият подпис за Рила имаше смисъл

С огромна радост paste-вам тук писмото, което получих вчера от г-жа Марта Димитрова, от кадето разбрах, че може би моят глас е бил чут, че е имало смисъл от всичките часове прекарани по протестите за Рила, Иракли, Странджа и др. Сега е момента за консолидация на цялото българско еко общество, за да покажем на Европа, че има на кой да му пука за природата, сега е момента да и го начукаме на тая тъпа държавна администрация, на държавата и всички долни комунисти-капиталисти, които се опитват да съсипат останалата природа на така или иначе бедната ни страна.



Чуйте отново песента за Рила
boomp3.com


"Уважаеми приятели,

Пишем ви с благодарност, че подкрепихте подписката за спиране на незаконното строителство в Рила. Нашата обща солидарност доведе до голям успех и Европа ни чу! На 30.10.2008 г. в София ще заседава мисия на Комитета по петициите на Европейския парламент, за да изясни фактите, свързани с унищожаването на българската природа и бездействието на българските власти в разрез с европейското законодателство. Мисията е организирана в резултат на над 10 петиции, изпратени от България в Европейския парламент, между които петицията за Рила. Събитие от такъв висок ранг е уникална възможност да принудим властите да изпълняват задълженията си към нас – хората, ценящи природното богатство в България.

Общите ни усилия досега постигнаха огромен успех с пристигането на Европейския парламент в България! Сега е моментът да ги доведем докрай!

Ако искаш да остане природа в България,
Ако разчиташ на Европейския съюз да „натисне" България да опази природата си,
Ако си подкрепил подписките за Рила, Иракли, Пирин, Родопите, Калиакра, Странджа, Стара планина
или просто желаеш тези места да съществуват и за твоите деца,
eла да защитиш пред Европейската комисия по петициите своята позиция на 30.10.2008, пред сградата на Представителството на Европейската комисия в България,
(улица Московска № 9, София)
от 11.30 на обяд (ПОИСКАЙ СИ ДЪЛГА ОБЕДНА ПОЧИВКА ОТ СЕГА)

Нека покажем, че зад хилядите подписи на хартия стоят истински хиляди хора!!!

Ще започнем публичната си изява като връчим писменото си несъгласие с практиките и бездействието на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на здравеопазването (МЗ) и Главна прокуратура в 11.30 часа. Връчването на писмата ще бъде последвано от шествия (два лъча – от Съдебната палата и от МОСВ), всяко от които ще започне в 11.30 и ще завършат на ул. „Московска" № 9 в 12.30. Там с гражданското си присъствие ще покажем на Комитета по петициите на Европейския Парламент желанието си да запазим българската природа. Идеята е между 12.30 и 15.30, докато евродепутатите изслушват петиционерите, пред сградата на Европейската комисия да има възможно най-много хора. Моля канете приятели и познати!

11.30-12.30 ч. Шествия:
- първи лъч: Събираме се в 11.30 ч. пред Съдебната палата – бул. „Витоша" №2, след което се отправяме към МЗ – пл. „Света Неделя"№5, оттам отиваме пред Представителството на Европейската комисия в България – ул. „Московска" № 9.

- втори лъч: Събираме се в 11.30 ч. пред сградата на МОСВ – ул. „Уилям Гладстон" 67 (фонтана на пл. „Славейков"), след което се отправяме към Представителството на Европейската комисия в България – ул. „Московска" № 9.

от 12.30ч.: гражданско присъствие пред сградата на Представителството на Европейската Комисия в София от 12.30 до 15.30 часа, по време на заседанието на мисията на Комитета по петициите на Европейския парламент.

Нека всеки, който иска да подкрепи с присъствието си акцията, да прецени къде и кога може да се включи, като се надяваме това да бъде още в 11.30 ч. на едно от двете места – Съдебната палата или пл. „Славейков", но най-важното е да сме всички пред сградата на Представителството на Европейската комисия в България не по-късно от 12.30 часа. Моля, носете свирки и музикални инструменти!

Тази мисия стана възможна благодарение на:
Силната обществената подкрепа: над 160 000 души за Рила, 18 000 за Странджа, 17 000 НОВИ подписа за Иракли, 17 000 – за Родопите, 50 000 подписа за Натура 2000 местата и специално за Черноморието…
Хората, които окомплектоваха доказателствен материал към хилядите подписи и ги изпратиха в Европейския парламент
Сигналите и жалбите, които коалиция "За да остане природа в България" изпраща вече 2 години на Европейската комисия
Активната комуникация на Политическа партия "Зелените" с европейските зелени, довела до индивидуални посещения на евродепутати в България и оттам: запознаване с проблемите на място, запознаване с българските НПО, задаване на множество въпроси в Европейския парламент. "

За мое съжаление няма да мога да се присъединя към шествията, тъй като не съм в България, но ти и твоите приятели/колеги/семейства можете да бъдете там и да подкрепите каузата, ЗАЩОТО:

The Bicycle Messengers

The Bicycle Messengers е един от поредните шедьоври на futureshorts - вълнуваща векторна анимация, която ни прехвърля в забързаното ежедневие на куриерите-колездачи, в градската джунгла на Ню Йорк.
Главният герой от филма нямаше как да не ми напомни на Митака, все едно този режисьор е взел за прототип на героя си Митака :)

Приятно гледане!

I am back

Да, знам, мина доста време от последния ми пост, и може би някой хора се питат дали съм още жив. Дишам с пълни гърди, само че на другия край на европата :)

Сега отново съм обратно онлайн, този път по-постоянно. Не че оффлайн ми беше зле де ...

След 2 месеца прекарани на Иракли, сега се чувствам малко по-добър човек. По-спокоен, по-толерантен и може би дори по човечен. Това Място наистина влиае върху психиката. Унисонът с природата, комуникацията с плажа и морето дават толкова много, че може би дори не мога да осъзная какво богатство спечелих това лято. Безтегловните дни на брега на морето, безвремието, което владее мястото, ме оттърсиха от вирусите на цивилизацията, убиха рутината и най-важното - направиха ме щастлив, много щастлив.

Надявам се това лято, да не е изключение, искам още много такива. Май много дрънкам... я да "поговоря" малко със снимки:

Всичко започна от тук, след фалстарта на тръгване към морето - трябваше да се върна обратно до Белица, след като си бях забравил портфейла и куп други неща там...



Последва уникалния 12 часов стоп до Иракли, с 14 коли..



Естествено си заслужаваше - открихме отново стария лагер, на плажа бяхме 6 човека в продължение да на седмица.
Естествено Чачо и Дади вече бяха там от 2 месеца :)



Имахме шанса да открием сезона на бара, който тая година малко се забави с отварянето, жалко че не останах за закриването.



Само сърфисти сме се събрали,



За July morning изпаднаха доста хора на лагера, заприлича за момент на Август месец, но за малко.



И понеже луд уморе нема, се роди водния бар



Месец по късно, вече прибоя беше на 5-6 метра от прибоя...

Вишката - най-голямата атракция на плажа. Домъкната от началото на плажа, тя събираше мало и голямо, да скача от нея в морето. Колко пъти я вадихме за ремонт и после пак в морето, само тя си знае .. :)



Имаше и такива идиоти, които се опитаха да отидат направо да бивака с джипа...



имаше и такива, които си лежаха под чадъра и им се смееха :д.

Една от най-важните технологични разработки, инплементирани в лагера:



А беше време, когато "Боливийския замък" беше единствената палатка на целия плаж. Все още беше валидна и глобата от 5000лв. за кампингуване на Иракли...





И така до момента, в който не решихме да тръгнем към Родопи, с моята прекрасна Саша.
Само че пътят за Родопа, минаваше през Смокиня, тъй като трябваше да си взема палатката от Шади. Къмпинг Свиня, както по-късно някой нарече това място :-Д

Та такива гледки не бива да ви изненадват на Смокиня:




Някой да спаси спасителя, ще се удави в драйфаното....

И после се почна - големите стопове, за да стигнем до Смолян и неговите водопади






И тази година не подминах Перперикон.



Това място не спира да ме удивлява. С постоянно течащите разкопки, Перперикон предлага все нови и нови открития. Тази година за първи път отидохме на отсрещния срещу перперикон хълм, на който също някога е кипял интензивен живот. А и предлага неповторима гледка към Златния град.



Благодарение на Нинджата (Пазителят на древния град) станахме свидетели и на най-новите открития в подножието на хълма.



И тъй като го бяха изровили едва вчера, Нинджата не можа да ни каже от кога се датира тия скелет...

Близо до Перперикон, на около 15км на север се намира и друг феномен, този път природен - Каменните гъби.



Естествено кадето и да ходим, всички пътища водят обратно към мястото.



Музиката на Иракли - неповторима!








И понеже сме комерсиални копелета, отрихме и магазин :-Д



който продаде 2 кафета за цялото лято, но пък беше забавно, нали?

Вечният огън, който не загасна в продължение на месеци, събираше хора от цяла България, че и света.





Спирам, че ми стана едно такова носталгично и сополиво, като ги пиша тия редове...



За повече снимки от Мястото, посетете Иракли групата във Фликр.