I am back

Да, знам, мина доста време от последния ми пост, и може би някой хора се питат дали съм още жив. Дишам с пълни гърди, само че на другия край на европата :)

Сега отново съм обратно онлайн, този път по-постоянно. Не че оффлайн ми беше зле де ...

След 2 месеца прекарани на Иракли, сега се чувствам малко по-добър човек. По-спокоен, по-толерантен и може би дори по човечен. Това Място наистина влиае върху психиката. Унисонът с природата, комуникацията с плажа и морето дават толкова много, че може би дори не мога да осъзная какво богатство спечелих това лято. Безтегловните дни на брега на морето, безвремието, което владее мястото, ме оттърсиха от вирусите на цивилизацията, убиха рутината и най-важното - направиха ме щастлив, много щастлив.

Надявам се това лято, да не е изключение, искам още много такива. Май много дрънкам... я да "поговоря" малко със снимки:

Всичко започна от тук, след фалстарта на тръгване към морето - трябваше да се върна обратно до Белица, след като си бях забравил портфейла и куп други неща там...



Последва уникалния 12 часов стоп до Иракли, с 14 коли..



Естествено си заслужаваше - открихме отново стария лагер, на плажа бяхме 6 човека в продължение да на седмица.
Естествено Чачо и Дади вече бяха там от 2 месеца :)



Имахме шанса да открием сезона на бара, който тая година малко се забави с отварянето, жалко че не останах за закриването.



Само сърфисти сме се събрали,



За July morning изпаднаха доста хора на лагера, заприлича за момент на Август месец, но за малко.



И понеже луд уморе нема, се роди водния бар



Месец по късно, вече прибоя беше на 5-6 метра от прибоя...

Вишката - най-голямата атракция на плажа. Домъкната от началото на плажа, тя събираше мало и голямо, да скача от нея в морето. Колко пъти я вадихме за ремонт и после пак в морето, само тя си знае .. :)



Имаше и такива идиоти, които се опитаха да отидат направо да бивака с джипа...



имаше и такива, които си лежаха под чадъра и им се смееха :д.

Една от най-важните технологични разработки, инплементирани в лагера:



А беше време, когато "Боливийския замък" беше единствената палатка на целия плаж. Все още беше валидна и глобата от 5000лв. за кампингуване на Иракли...





И така до момента, в който не решихме да тръгнем към Родопи, с моята прекрасна Саша.
Само че пътят за Родопа, минаваше през Смокиня, тъй като трябваше да си взема палатката от Шади. Къмпинг Свиня, както по-късно някой нарече това място :-Д

Та такива гледки не бива да ви изненадват на Смокиня:




Някой да спаси спасителя, ще се удави в драйфаното....

И после се почна - големите стопове, за да стигнем до Смолян и неговите водопади






И тази година не подминах Перперикон.



Това място не спира да ме удивлява. С постоянно течащите разкопки, Перперикон предлага все нови и нови открития. Тази година за първи път отидохме на отсрещния срещу перперикон хълм, на който също някога е кипял интензивен живот. А и предлага неповторима гледка към Златния град.



Благодарение на Нинджата (Пазителят на древния град) станахме свидетели и на най-новите открития в подножието на хълма.



И тъй като го бяха изровили едва вчера, Нинджата не можа да ни каже от кога се датира тия скелет...

Близо до Перперикон, на около 15км на север се намира и друг феномен, този път природен - Каменните гъби.



Естествено кадето и да ходим, всички пътища водят обратно към мястото.



Музиката на Иракли - неповторима!








И понеже сме комерсиални копелета, отрихме и магазин :-Д



който продаде 2 кафета за цялото лято, но пък беше забавно, нали?

Вечният огън, който не загасна в продължение на месеци, събираше хора от цяла България, че и света.





Спирам, че ми стана едно такова носталгично и сополиво, като ги пиша тия редове...



За повече снимки от Мястото, посетете Иракли групата във Фликр.