Боби

Това е Боби.
Той е на 5 годинки и е гордостта на татко си.
Да, точно така, циганин е. И баща му е циганин. Мой добър приятел - Гунди



Боби е странно дете.
Той е енергичен, но в следващия момент меланхоличен.
Цигане е, но не знае цигански. Така е решил баща му - "Мойте деца цигански не говорят",
"Ще тръгнат един ден на училище, няма да се излагат, я!"



Боби има сташно дълбоки очи.
Големи, кафяви и тъжни.
Играе си около нас с баща му, катери се по високата пейка и си пее:
"Що си гладен, гладен си.
Що си жаден, жаден си."
Бил я научил в "махалата".



Боби не казва "Тате ходи ми се до тоалента" или "Тате ака ми се".
Боби казва - "Татко сере ми се!"
"Виждаш ли ги онези храсти ейй там, тати. Бегай да сереш там, ама си намери хартия по пътя..."
Решил е Гунди, да го прави "оправен от малък".



Боби е сладур.
Трябва, да ги принтирам тези снимки и да ги дам на татко му.