Отново на пътя

Трудно мога, да се почуствам така свободен и щастлив, както когато пътувам на стоп.
Въпреки че, през последните години съм навъртял хиляди километри и стотици коли, които са ме качвали мен и моите спътници, все още тръпката от пътуването на автостоп е жива в мен, и всеки нов стоп е един неповторим социален опит, контактът с човека зад волана е уникален и единствен по рода си.

Пътуването на стоп не е единствено спестряване на левове, то е едно приключение, което ти позволяваш да ти се случи. Сблъсък с неизвестното, среща с нови и интересни (е не всичките..) хора ме кара, да продължавам да го предпочитам. И то не само заради парите, в повечето случаи дори са на заден план.
Както всеки един човек е уникален сам по себе си, така и всеки един стоп е неповторим.

Това лято имах радостта и късмета да попадам на чудесни събеседници/шофьори, с които обмених огромно количество информация и позитивна енергия. Благодаря на всички тези мили хора за пропътуваните заедно километри, за споделената житейска философия и отправните точки за размисъл, които ми дадоха.

Нещо като автопарк с автомобилите, с които се предвижвах през почивката:
София - Пловдив - микробус Пежо (след 180мин. чакане на изхода на София!)
Пловдив - Асеновград - рейс за 1,20 (препоръчвам го този вариант, тъй като околовръстното на Пловдив е много гадно)
Асеновград - с.Хвойна - Мерцедес (в компанията на невероятно позитивна дама, която "разби няколко мита" за живота и за което съм и много благодарен)
с.Хвойна - Пампорово - Опел (Отново свеж човек зад волана - лекар от Хасково, който си е направил къща в Стойките и до скоро само на стоп е пътувал)
Пампорово - Смолян - джип Мицубиши (с десен волан и английска регистрация)

Смолян - изхода на Смолян - Жигула (много приятни баба и дядо, които ни изкараха от Смолян)
Смолян - Пампорово - Бетоновоз Камаз
Пампорово - разклона за Чудните мостове - Опел (евала на чичката, не обели една дума, но за сметка на това беше качил стопаджия преди нас, ние бяхме двама и по пътя качи още двама, наши приятели.)

До Чудни мостове и обратно - в "антична съветска машина УАЗ"



за няколко километра до разклона за Забърдо. От там до мостовете и обратно с очарователно шест членно френско семейство, които направиха всичко възможно, да направят място за двама ни. Ето ги и тях:





Тук пътищата ни с Брути се разделиха, той тръгна за София, аз обратно за Смолян с французите до Рожен.

Рожен - началото на Смолян - Камаз с ремарке
началото на Смолян - Център - Мерцедес
Смолян - Влахово - градски транспорт (60ст. + 1.20 от П-в до Асеновград това бяха всичките пари, които съм дал за път)
Влахово - разклона за Бял Извор - Жигула
разклона за Бял Извор - с. Светулка - Жигула (семейство бългаски турци с две деца)
с. Светулка - Ардино - Голф
Ардино - Кърджали - ТИР Ман
Кърджали - с. Черничево - Жигулка отново
с. Черничево - Стара Загора - Голф - (в компанията на трима турци)
Стара Загора - Сливен - микробус Мерцедес (стар хипар с много готина музика)
Сливен - разклона за Ямбол - Опел Тигра
разклона за Ямбол - Несебър - джип Нисан (чешка регистрация, с красива българка вътре. Много приятна компания се оказа дамата. Беше за Несебър, но се отбихме през къщата и в Поморие, да свърши някаква работа, а пък аз изпих една студена шведска бира)
Аквапарк Несебър - светофара на Несебър - Форд с две руси мацки
Несебър - Иракли - Опел (отново чудесен събеседник - Пламен, гмурец, парапланерист ме откара до заветното място Иракли, даде ми една торба попчета, които приготвихме на огъня вечерта:)

Последния стоп за това море беше... меко казано перфектен:
Камен Бряг - София - невероятно, но факт. С екина на Пещерен спасителен отряд на бодрана да Шкода Фелиция, бяхме в 23ч. в центъра на София.

Колко много емоции за толкова малко време :) И после ми разправяйте, че стопа не бил ОФЕРТА.... няма начин!


Хора - качвайте стопаджии, не сме канибали. От много хора съм чувал израза, колко било рисковано да качваш стопаджии. Я се замислете, колко повече психопати са зад волана и съответно кой рискува повече....?