За свинете и Porche Cayen

Честно - мислех, да не пиша за тази случка.
Беше ми доста кофти и бях решил да си го запазя за себе си... Но!
Онзи ден написах един коментар в www.gorichka.bg. Провокира ме тази статия, озаглавена "Хора и улици".
И тъй като съм велосипедист, и то зарибен реших да споделя какво ми се случи.

не ми се връща отново към този момент, за това ще "paste-на", това което написах в www.gorichka.bg.


Some thing change, something never changes*

Ще Ви разкажа за една случка от петък, този петък.

Кръстовището на Мадрид и Евлоги Георгиев - до театър "София"
Пътувам с колело от гара Подуене по булеварда и на гореспоменатото кръстовище се строявам за ляв завой в лявата лента на платното и чакам да светне зелено и да продължа по Ев. Георгиев.

До мен в дясната колона, автомобилите преминават направо, защото сигнала за направо е зелен.
Както си чаках, в един момент зад мен прозвуча клаксон, след секунда втори, трети...
На по-малко от метър зад мен беше спряло Порше Кайен, което явно искаше, да продължи направо, но аз му пречех на пътя (нищо че съм в лентата за ляв завой, той искаше да кара направо.)
Обърнах се, видях голямата кола зад мен и се преместих с около 50см на ляво, като вече рискувах да попадна в насрещната лента, но това не беше достатъчно, за да мине СВИНЯТА.

В следващия момент усетих натиск, не си спомням как точно стана всичко, но колелото ми се озова на земята, аз малко в страни от него, СВИНЯТА мина през колелото, погледна ме злобно (дори си помислих, че ще последва и саморазправа, понеже назовах майка му) и продължи...

Това беше един най-гадните ми дни за тази година.
Не заради 50-те лева ремонт.
СВИНЯТА, не просто мина през колелото, той потъпка достойнството ми, гражданското общество, изсра се не само на мен, но и като цяло на всички свободни хора...

Искренно му пожелавам на шибаната мутра, да умре в колата си. Бомба, би било най-хуманно...