1/25/2008

Иракли - Януари 2008

Случайно попаднах на това клипче преди няколко минути.
Иракли вече никога няма да бъде Иракли, което познаваме и обичаме.
Тиха ярост се надига в мен, докато пиша тия редове... реве ми се...
Реве ми се за планината, за морето, за тая скапана държава, в която сме се родили.
Махам се. Не искам да съм българин. Срам ме е!
тежка буца е заседнала на гърлото ми.. едвам преглъщам.

2 коментара:

Me каза...

Израснала съм на това място, възпитавала съм се от хората, с които съм се срещала там, прекарвала съм детските си лета и съм изграждала себе си със символите и духа на Иракли. Никога не съм си представяла, че То ще бъде друго. Никога не съм допускала, че някой може да допусне това място да бъде опорочено...ПОЗОР, наистина...

Анонимен каза...

Всички трябва да ни е срам. Това беше едно от малкото райски кътчета на земята...
Дано хората които разполагат със средствата да унищожат това, тази красота, някога разберат че да си алчен всъщност е грях...