Панагюрище

След дъждовната събота, неделята ни изненада с приятно време още от ранната утрин.
Въздухът беше свеж, птичките пееха с пълен глас, а нейде из селото се чуваше кучешки лай и песента на медните звънчета на кравите.

Денят не предлагаше друго, освен чиста проба положителни емоции и слънчеви бани.

И тъй след като пътуването до Копринка, така и не се усъществи, решихме да си направим една разходка по Панагюрище - центърът на Априлската епопея от 1876.

Слънцето вече беше високо, когато излезнахме на пътя - около 12ч. И тъй като не се задаваха никакви коли по пътя, решихме да повървим към изхода на селото и ако мине кола да я стопираме.

Тъкмо се наслаждавах на гледката и колата се появи. Бях сигурен, че ще спре, за това направих бърза снимка и се метнахме на задната седалка.



В компанията на приятна двойка, които бяха тръгнали на риба, пътувахме до Оборище, където заредихме по бира и продължихме за Панагюрище.

С още два бързи стопа бяхме в центъра на града, като първото нещо което направихме беше да презаредим бирите :)

Както във всеки един град, така и тук най-култовото място е паметника. А панагюрци си имат хубав паметник - разположен на един от хълмовете около града, площадката на паметника предлага чудесна панорамна гледка към града.



След 120мм. замисляне, последва кратка почивка и разходка из старата част - минахме покрай къщата, където през 1876 е обявено Априлското възтрание,



църквата Свети Георги Победоносец,



къщата на райна Княгиня. Минахме по тесните калдаръмени улички, характерни за повечето Възрожденски градчета и с ускорено темпо се насочихме към преди това набелязаната пицария, където утолихме вълчия глад, споходил ни :)