Господ не е българин

Никога не е бил, никога и няма да бъде.

Поводът, да пиша този пост, е статия на Кеворк Кеворкян във вестник Труд, цитирана от Спортния портал, на НетИнфо.Бг.
Статия, която ми хареса много, и която е един вид посвещение на легендарния български спортен журналист Николай Колев - Мичмана.
Признавам си, че навремето се интресувах от футбол много повече от сега и напълно нормално, при положение, че когато "Пеневата чета", жънеше успехите си в САЩ, съм бил на 13 години. Спомням си знаменития мач на Парк де Пренс и голът на Емил Костадинов, който изпрати цялата нация във въздуха. Никога до преди това (както и до ден днешен), не бях виждал непознати хора, да се прегръщат на улицата, а бирата и уискито да се леят като вода...
...и казаха тогава, че господ бил българин..., да, ама не!

Кеворк Кеворкян: Господ не е българин

"Колкото повече се старае Петела, толкова повече се сещам за Мичмана - Николай Колев. Петела чиракуваше при Мичмана, когато той изригна знаменитата си фраза "Господ е българин". Това стана на един безнадежден мач в Париж, когато Емил Костадинов, знаете това, вкара още по-безнадеждния си гол. Възможно е Емил и досега да си мисли, че само е сънувал този гол. В световния футбол има само няколко подобни случаи - например голът на Марко ван Бастен срещу СССР на европейското първенство в Германия. И съвсем наскоро, в шампионската лига, голът на франк Лампард срещу "Барселона" - практически от аутлинията, след което фукльото Моуриньо започна да обладава с жестове стохилядния "Ноу Камп". Простено му е, понеже голът беше нещо неистово.

Та в Париж фразата на Мичмана наистина беше извънредно спонтанна, при това изречена от човек, който винаги се беше опитвал да укротява своята спонтанност. Мичмана я прикриваше зад едно великолепно чувство за хумор, дори в дребните битови задевки и подробности. Както казваше - все заради белия хляб и маслото. Веднъж, след поредната ми невъздържана разправия на седмичната летучка, той ме изведе в коридора. Седнахме на радиатора на парното, Мичмана бавно запали цигарата си и каза: "Деца имаме, Кево, за тях трябва да мислим"...

Петела (Петър Василев) известно време се препитаваше от еуфорията покрай знаменитата фраза на Мичмана. Понеже в онази олелия след гола на Костадинов и той я повтори. А сетне се правеше на разсеян, когато някои лековерни журналисти му я приписваха. Не ги опровергаваше, а пък Мичмана се усмихваше иронично и също си траеше. Понеже беше наясно, че подобна фраза му се полага единствено на него. Работил съм доста с Мичмана и никога не съм забелязал дори нищожна самомнителност у него. Обикновено той започваше така "Виж какво...", следваше шега и после някаква оценка, която беше готов да прибере, ако човекът срещу него беше достатъчно глупав да не я схване. Всичко това е точно обратното на днешните запалянковци, които пътьом са и телевизионни коментатори - поне някои от тях, Петела със сигурност."

Пълният текст на статията >>>>