До екзекуторите на Странджа

Една статия, която ми направи огромно впечатление. Публикувам я без разрешението на автора, ако се наложи ще я "сваля"

Текст: Милена Фучеджиева, e-vestnik.com


Черен ден за България. Моят баща е от Странджа и за първи път се радвам, че вече не е жив, защото ако беше, днешния ден щеше да го убие. Чета вестниците от хиляди километри разстояние и нямам друго средство за борба освен думите.

Къде са днес партийните лидери на България - Петър Стоянов, Иван Костов, Бойко Борисов, Първанов, Станишев, Софиянски? Къде са техните протести срещу лицето на мафията, позволяващо си да мърси тяхната държава - тази, която ги издигна на върха, направи ги богати и им даде възможност сега да стоят дистанцирано от висотата на всякакви предлози за ненамеса? Защо не произнасят речи и не ходят по митинги в защита на Странджа? Защо не упражняват политически натиск върху съдии и кметове, така както го упражняват предизборно, или след като са си избрали следващия обект за забогатяване? Кои са хората, които те покровителстват с мълчанието си? Сега нали всички виждате ясно смисъла на поговорката “Мълчанието е злато”?

Колко мълчания трябва да се случат за да разбере този народ, че докато мълчи, златото тихо се трупа през трупа на всичко чисто и свято? Знае ли този народ значението на думата “краш”, която мафията е избрала за име на една от фирмите си? (б. р. - така се казва фирмата, построила незаконния хотелски комплекс край с. Варвара, заради която се води делото във Върховния съд). То е ужасяващо със символизма си. Народът не знае английски и има нужда от превод - “краш” означава катастрофа, провал, пропадане.

Коя черна сила е обзела българските политици и колко екзорсисти им трябват за да се събудят от гърчовете си заливащи природата с помия? Тези двама съдии взели това позорно решение имат ли в душите си нещо друго освен запаметени номера на банкови сметки? Кметът на Царево и тези двама продажници вярват ли, че децата им няма да плащат за греховете им? Ако не бях противник на всички черни сили, щях да ги прокълна до девето коляно, но знам, че и без мен злите сили си знаят работата и винаги се обръщат срещу този, който им служи. И един ден внуците ще се срамуват от извършеното от дедите им. Защото днес те могат да излъжат мен, теб и всеки обикновен човек, незащитен от специалните сили на злото, но всяко действие има противодействие и последствия.

Наистина ли е така потънала в смрад България? Хората не виждат ли, че трябва да започнат да се бунтуват? Истински да се бунтуват, така както през 1997 пред парламента? Не виждат ли, че това, което се случва е не по-малко страшно от едно вредно правителство? Революциите понякога са крайно необходими. Демокрацията е прекрасно нещо, но не и когато е криворазбрана. И тези, които я разбират неправилно, трябва да бъдат хванати за вратовете и докарани на средата на площада за да отговарят за действията си. Колкото и недемократично да е това. И никой да не ги докосне с пръст. Просто да застанат на средата на площад препълнен с хора пред които да отговарят за постъпките си. Нека тогава да ги пазят мафията и парите им от въпросите и обвиненията, които така или иначе времето няма да им спести. Няма да има как да се къпят в чистите води на Южното Черноморие, а ще се къпят в собствените си лайна, което е техен избор. Но от къде накъде този избор ще е наложен на всички останали? Направете си басейни, господа, и пускайте канализацията от къщите си в тях! Това е ваше право и никой не може да ви спре. Но лайната ви не могат да бъдат съдбата на една планина. Нито на един народ.

Ако петчленния съд, който ще разглежда обжалването на постановлението за Странджа, го отхвърли, това ще бъде най-брутална екзекуция на българската природа. Тези пет съдии няма да са по-различни с нищо от Маргините, от Георги Илиев, Поли Пантев, или която и да било мъртва мутра в България. Единствената разлика ще бъде, че те ще продължават да живеят и да раздават “правосъдие”.